Здравейте приятели!

Много се радвам че имам отново възможност да ви пиша тук.
Днес е 30-ти април, последният ден на месец април. Това е и първият месец откакто се завърнах в България. Като сега погледна назад, виждам че можах да постигна много от нещата, които исках да постигна. Но това не ме изнервя или отчайва. Аз веднага поглеждам на нещата по позитивен начин. Много неща успях да постигна и да започна - няма да навлизам в детайли тук, а само бих желал да отбележа че винаги има и светла страна на нещата, през която те могат да бъдат разгледани. Човек винаги може да се определи като успешен, дори и на пръв поглед да се е провалил, както и винаги да може да се вземе за провал, дори и всички да го смятат за успешен.
Ние имаме контрол върху това как интерпретираме нещата от живота - нещата, които зависят от нас и тези, които не зависят от нас. Всъщност, най-лесно е човек да си каже че средата му не е хубава и да се ограничава според нея. Да, може така. И аз не бих винил хората, които правят така. Това, което те губят, обаче, е изцяло за тяхна сметка. Един самосъжаляващ се човек губи преди всичко самият той/тя. И след това губи и целият свят за нереализираните мечти.

Но нека да спрем с негативната, или по-скоро тежка тема и да се усмихнем като за последно в края на този хубав месец април, който тази година не ни дари с много добро време. След края идва едно начало и утре започва месец май, който съм сигурен ще огрее всички нас със слънце. Едно слънце, което бих желал да се пренесе в усмивки на всеки един от нас. И не забравяйте че усмивките започват от нас. Когато видите намръщен човек, не му се намусвайте и вие, а му се усмихнете. Да, той/тя сигурно няма да ви отвърне, но вярвам че ще се замисли. С усмивката, която подаряваш на друг, ти засяваш семето на добротата и позитивното. И това семе, въпреки че не израства мигновено, все някога ще изкласи над всички причини, които човек има да се мръщи. Аз вярвам в доброто!

Поздрави и довиждане на месец април!