Здравейте приятели!

Скоро ще се навършат две години откакто започнах да пиша този блог. През тези две години доста неща се промениха. Например, преди две години бях в Япония, а сега съм в България. Тогава този блог ми даваше възможност да комуникирам със сънародници и да споделям идеите си. Сега той все още ми дава тези възможности, но с течение на времето направих някои анализи, които зародиха идеята в мен за промяна на структурата на блога.

Първо, може би сте забелязали, че този блог вече не се намира в категорията "Забавления." Както и преди две години, така и сега не можах да намеря подходяща категория за блога. И затова този път реших да го сложа в категория "Други." Нямаше да е лошо да има категории като "Личностно развитие," "Размишления," "Мотивация," "Общество," или нещо подобно. Но няма и затова засега сме в категория Други.

А сигурно сте забелязали, че смених и обяснението на блога, което стои най-отгоре. Причината за това е не, че съм по-малко патриот от колкото бях преди. Аз все още обичам България, и не по-малко отколкото като живях в Япония. Но през последната година откакто живея в България установих редица неща. Първо, слепият патриотизъм и звучните лозунги няма да ни помогнат да създаден България такава каквато я искаме. Второ, в България моделът на задружна работа за общото благо, както работят японците например, не би проработил много добре. Трето, най-доброто и разумното което може да се направи за бъдещето на България е да се събираме съмишленици с общи интереси и да се развиваме индивидуално.

И това точно цели този блог. Целта е да споделяме идеи за позитивно мислене, мотивация, морал, себеразвитие, и т.н. Целта е да се развиваме като индивиди, защото цялото (България) е сбор от отделните му части (българите). Разбира се, не можем да накараме всички българи да се развиват и не се налага. Достатъчно е ние, които имаме желание за това, да се развиваме и да растем и така ще помогнем и на себе си и на България.

Сигурен съм, че всички ние искаме България да е силна. Но живеем в 21-и век, а не в 19-ти век, когато силата се е демонстрирала чрез войни и масова дори и насилствена мобилизация на населението. Сега не можем да мобилизираме никого - та това не го може дори и правителството на България. Но всеки един от нас може да мобилизира себе си (ако желае, разбира се). Всеки един от нас може да направи така, че да няма загубен ден, в който да си легне на същото интелектуално ниво, на което е бил като е станал сутринта. Това означава ли, че нямаме право да си почиваме? Напротив. Човек може да си почива през цялото време, но не бива да изключва съзнанието си и да спира да мисли.

И накрая, аз просто ви предлагам да използваме съзнанието си рационално и да го развиваме през целия си живот. Един умен човек, не си спомням точно кой, беше казал, че подаръкът от Господ на човека е неограничения потенциал на съзнанието му. А подаръкът, който Господ очаква от нас е да развием колкото се поже повече от този потенциал през живота си.

Пожелавам ви още един прекрасен ден!