Здравейте приятели!

Днес е един прекрасен неделен ден, а ние продължаваме да разглеждаме българската история. Вчера приключихме с Втората Българска Държава и се разбрахме, че от днес навлизаме в така наречения тъмен период, а именно Османското Владичество. И така, какво се е случило с Народните Будители в България след падането на Българската държава? Спори се доколко е била жестока новата власт, но няма спор, че е трябвало доста активна будителска дейност за да се запази българщината. 

В днешният постинг разглеждаме будителите от първата половина на Османското Владичество, когато е имало известна последователност с Народните Будители от Втората Държава. Владислав Граматик и Димитър Кантакузин, например, са обучени в Търновската Книжовна Школа и поддържат българската култура в Югозападните български земи през 15 век. За съжаление Търново запада като културен център, но като такъв се ражда София, свидетелство за което е дейността на по Пейо и Матей Граматик. Общо взето, няма нищо впечатляващо в дейността на тези Народни Будители, но като се има предвид историческия период, в който са живели, самият факт че са писали нещо и са развивали културна дейност е достоен да ги отбележим тук. Става дума за период, в който не е нужно огънят да гори силно, а само да се поддържа пламъка му.

А ние си знаем, че ще дойде и времето за разгаряне на културния огън по българските земи и това ще го направят народните будители от следващите ни постинги.

До утре!