Днес понеделник беше един прекрасен ден. Сутринта не можах да пиша много защото пак имах проблеми с интернета. Също така и заваля дъжд, който се опита да равали купона ми, но аз стиснах зъби и си подкарах колелото към работа. Всичко е наред. Нещата които се случват около мен нямат значение. Важно е само накъде съм тръгнал и какво правя за да постигна целите си. А аз съм си поставил цели достохйни за цял живот работа. Имаме много работа да вършим. Има и време. Имаме и възможности. Имаме неограничени възможности.

Не сте ли въодошевени от възможностите пред нас? Та ние сме щастливци. Ние сме късметлии. Късметлии сме че сме се родили българи и има тръпка в живота ни. Ние има какво да променим и да подобрим в родината си. А какво ще кажете за хората от развитите държави? На мен лично ми е скучно да живея в развита държава (Япония, където съм в момента). Всеки ден си казвам едно и също нещо. На мен мястото ми е в България, у дома. Може България да не е съвършена и да не е развита и няма да стане съвършена, защото нищо не е съвършено. Но аз, както всеки един българин, имам дълг към родината. И той е да помогна за нейното развитие. И това ме мотивира всеки ден. Човек се чувства добре и доволен от живота си като има идеал, който да преследва. Моят идеал е националния идеал и той ме мотивира всеки ден да давам всичко от себе си. Но аз не мога да направя нищо сам. Нужно е да се обединим всички за този национален идеал, колкото и банално да звучи това.

Е, стига толкова под графа Забавления засега. Искам да се забавляваме и да сме щастливи преди всичко. Това е основната цел на живота, не смятате ли? Но аз мисля че можем и да се забавляваме и да сме полезни на обществото. Това за мен е пълноценен живот.

Хайде лека нощ и до утре!