Спокойно, няма да ви се карам или да ви критикувам ;)

Тук сме да се забавляваме и наслаждаваме на прекрасния живот. Но едно нещо не ми харесва, а то е че не всички го правят. Не всички се наслаждават на живота на максимум. И това е защото ние на взимаме всичко което можем от живота.

Затова и аз ще ви питам един по един: Какъв искаш да бъдеш? Не ми казвай какъв си, защото това е миналото. Какъв си в момента е резултат от миналите ти действия или бездействия. Това обаче няма значение, защото е в миналото. Важното е какъв ще станеш от сега нататък. А най-готиното е че ти можеш да станеш това което искаш!

И така, какъв искаш да бъдеш? Аз си задавах този въпрос подсъзнателно дълги години, както и всеки един от вас, сигурен съм. Но за първи път се поставих в ъгъла и сериозно се запитах какъв наистина искам да съм точно преди една година. Това беше последната ми лятна ваканция като студент, след като бях завършил магистратурата си по международни отношения в Япония и се бях върнал в България за двумесечна ваканция преди да започна работа пак в Япония. Първия месец от тази ваканция мина в луди купони и самозабрава до голяма степен, но аз очевидно имах нужда да разпусна. И един месец ми стигна за това. И тогава дойде август месец, в началото на който нещо ми посочи пътя, който вярвам че е правилния път.

Тогава реших да пробвам една програма за самоусъвършенстване на Антони Робинс. Не знам дали сте чували за него. Аз само бях чувал за него до онзи момент, но когато започнах да го слушам веднага разбрах че това е нещото което ми трябва. Тази програма ми помогна да изградя план за живота си. И как го направих? С въпроси.

Най-важния урок който научих от програмите за самоусъвършенстване, които продължавам да слушам и досега е че трябва да си задаваш въпроси, които да предизвикват размисъл и да си честен със себе си в отговорите. Ние може да лъжем другите, това е простимо (имам предвид така наречените благородни лъжи) но задължително не трябва да лъжем себе си. Себе си не можем благородно да излъжеш.

И така аз продължавам да си задавам въпроси и всеки ден се питам: какъв искаш да бъдеш моето момче? И всеки ден си припомням отговора на този въпрос. И след това си представям как постигам този идеал, който имам за себе си. И след като знам как изглежда това към което се стремя, на мен ми е по-лесно да го постигна. Изисква се само упоритост и вяра в себе си и неограничените ми възможности. И аз живея този свой идеал всеки ден и съм все по-близо и по-близо до него.

Аз съм сигурен че и ти можеш да си повече. Не че в момента не си на ниво, но съм сигурен че можеш да си повече. Ние имаме безкраен потенциал. Затова пак те питам: какъв искаш да бъдеш?